Posted on Leave a comment

Сформиране на фирма в България за различни дейности

различни дейности

Сформиране на фирма в България се определя и от сферата на дейност, в която тази фирма ще оперира. Като цяло понятията предприятие и фирма широко се използват у нас, но главната разлика между тях е, че предприятието е стопанска единица с цел производство, докато фирмата или компанията са правното име под, което един търговец извършва дейността си. Една фирма или предприятие работи само за своя сметка, като чрез управлението на приходите и разходите се стреми да достигне до печалба. У нас може да се сформира, както частно, така и държавно, партийно, обществено и друг вид форма на предприятие или фирма.

Сформиране на фирма в България – специфика

Търговския закон разделя търговците основаващи фирми в страната на физически лица, като ЕТ и юридически, като АД или ООД например. По право дружества с характера на АД, ООД, КД и други могат да се преобразуват във форма на консорциуми и холдинги, което по своята същност е по-мащабна мрежа от няколко дружества поне. Според дейността си компаниите у нас могат да бъдат стотици. Търговския закон е сформирал специфични сфери на дейност, като промишленост, селско стопанство, финанси, транспорт, застраховане, търговия, изследователска и научна дейност и други. Всяка компания определя сферата на дейност, в която ще оперира при регистрацията си, като описва и специфичната си ниша.

Размерите на предприятие или фирма, при сформиране на фирма в България, се определят от размера на капитала, броя на работещите, броя на стоките и услугите и прочие. Тези процеси днес са доста динамични и една компания може да прерасне бързо от една по-малка форма в друга, като за това е нужна пререгистрация. Принципно микро фирмите имат персонал до 10 човека, малките до 50 ,а големите до 250 души. До голяма степен чисто икономическите причини за сформиране на фирма у нас или по света – се променят динамично. Затова местоположението, предмета на дейност и развитието на една компания се развиват по скоро на международно ниво, тясно свързано с местните бизнеси. Като цяло създаването на фирма у нас е благоприятствано, както за българския бизнес, така и за чуждестранния от квалифицираната работна ръка, от наличието на енергия и суровини, както и от добрите данъчни, икономически и банкови условия.

Сформиране на фирма в България за различни дейности е определено и от предварителното проучване на пазарната ниша, планирането на финансите и задължителната консултация с правни специалисти по търговско право. Така бизнеса ще стартира успешно и без препятствия.

Posted on Leave a comment

Сливане на компании

Сливане на компании

Когато компаниите формално се обединяват в нови корпоративни организации, това се нарича сливане или придобиване. Сливанията могат да бъдат класифицирани като хоризонтални, вертикални или конгломератни.

Хоризонтално сливане се извършва между две фирми със сходни бизнес интереси. Вертикално сливане се наблюдава, ми като една фирма купува друга фирма, която я предхожда по веригата м.м крайния потребител или която се намира назад по веригата към източниците на суровини. Конгломератно сливане се извършва между две фирми с несвързани бизнес интереси.

Решението за сливане (или придобиване) е едно инвестиционно решение и затова се прилагат обичайните принципи на капитало-инвестиционните решения; и следователно, че решението за сливане може да бъде оценено от гледна точка на правилата за нетната стойност (NPV). Целта на фирмата е да максимизира богатството на своите собственици, т.е. на акционерите на фирмата. Следователно фирмата би трябвало да осъществи сливането, ако то добавя нетен принос към богатството на акционерите.

Според принципа за добавената стойност сегашните стойности могат да бъдат добавени една към друга, така че най-общо, ако две фирми А и В се обединяват, за да сформират една нова фирма АВ, като сегашната стойност на комбинираната фирма е просто сумата от двете досегашни стойности на фирмите А и В.

Сегашната стойност на сумата на двата парични потока е равна на сумата от сегашните стойности на отделните парични потоци. Следователно, че в общия случай акционерното богатство не нараства чрез сливането на две компании; дадена политика за сливане, която е  възприета от една фирма, няма връзка с текущото богатство на акционерите.

Възможно е обаче едно сливане да предизвика положителна NPV. Чрез обединяването на две компании може да се създаде богатство, ако като резултат нараства общият паричен поток. Сливанията имат икономически смисъл, когато обединеното предприятие има по-висока пазарна стойност от сумата от пазарните стойности на двете независими предприятия. Икономическата печалба е сегашната стойност на очакваната парична изгода, произтичаща от сливането, тъй като обединяването на двете предприятия води до създаването на богатство.

Сливанията могат да предизвикат единствени по рода си икономически изгоди по различни причини. Могат да възникнат икономии от мащаба; средният разход за единица продукция намалява с увеличаване на производството. Тези икономии могат да бъдат резултат от разпределението на постоянните минуси върху по-обширен обем

продукция, от използването на общ екип за техническа и развойна дейност, както и общ маркетингов отдел, и т.н. Очевидно икономиите от мащаба са явна причина за хоризонтални сливания. Икономии от вертикална интеграция могат да възникнат, когато се извърши вертикално сливане, тъй като координацията и администрацията често биват много опростявани. Едно сливане може да доведе също до получаването от придобиваната компания на изгодата на по-висшите управленски умения, чрез които да се генерира по-голям паричен поток от съществуващия бизнес на компанията.

Може дори да стане така, че новият мениджмънт да разпродаде активите на компанията, когато пазарната стойност на придобиваната компания е по-малка от продажната стойност на нейните инвестиции. Друга възможна причина за сливания е да се уползотвори неизползваният дългов капацитет на придобиваната компания, когато нейните мениджъри не са успели да се възползват от предимството на данъчните спестявания, свързани с получаването на заем.

Сливанията имат икономически смисъл също когато  фирмите имат допълващи се ресурси и в резултат на сливането новата обединена фирма има по-голяма стойност, отколкото двете фирми, когато са разделени; по отношение на разходите за фирмите може да бъде по-ефективно да се слеят, отколкото да придобиват липсващи им съставни части (например добре развита организация на продажбите), действайки самостоятелно. Също така, ако една фирма внедрява нов продукт и желае да увеличи своите производствени съоръжения за много кратко време, тя може най-добре да

го постигне чрез сливане. Също ценна придобивка от сливането може да бъде установената на пазара търговска марка.

Posted on Leave a comment

Създаване на компания в България – стъпки и законова уредба

законова уредба

Създаване на компания в България следва определени законови правила. В последните години с оглед на добрата и стабилна икономическа обстановка в страната, много чужди инвеститори регистрират фирмите си в България. Бизнеса у нас се облага с корпоративен данък в рамките на 10%, работната ръка е компетентна, а възможностите за инвестиции в строителство, IT сектора, имотите, производството и търговията са редица. Освен това нивата на данъчното облагане на доходите на физически лица са едни от най-ниските в света.

Всяко чуждестранно физическо или юридическо лице, може да създаде компания в България или пък да участва в българска компания инвестирайки в нея. За целта трябва да се направи регистрация в Търговския регистър на новоучредена фирма, която е изцяло чуждестранна или е българска с чуждестранно участие в нея. Тази регистрация изисква попълването на заявление за регистрация и заплащането на държавна такса за учредяване на компания и нейната регистрация. Тук правните услуги на рентабилни правни кантори са много важни. Преди да се пристъпи към фактическата регистрация, правата и задълженията, които ще има едно новосъздадено и вписано юридическо лице (фирма) в Търговския регистър, трябва да бъдат разяснени на учредителите. Създаване на компания в България се определя от Търговския закон и в частност от Закона за чуждестранните инвестиции.

Важно е да се предвидят всички местни данъци, такси, облагане на доходите, форма на дружеството или форма на дялово участие в капитала му. За целта чуждестранното лице трябва да реши, дали ще инвестира във фирма у нас под формата на клон или търговски представител например. Ако иска да открие своя компания, което ще му носи редица ползи, трябва да избере правната и форма – Акционерно дружество, Дружество с ограничена отговорност и прочие. Всяка правна форма на фирма има своя специфика за учредяване, облагане, данъчно и счетоводно отчитане, както и ръководни органи – избор и съставяне. Всичко това предшества фактическата регистрация и последващото издаване на БУЛСТАТ, както и регистрацията на фирмена банкова сметка за сформирането на капитала.

Създаване на компания в България направено от адвокати и юристи с опит в дейността по фирмена регистрация е добрият избор. Така всеки чуждестранен инвеститор или българска фирма ще стартират или усвоят инвестиции подобаващо.

Posted on Leave a comment

Регистрация на фирми в България – последователност

Регистрация на фирми в България

Регистрация на фирми в България се регулира от Търговския закон в страната и се вписва в местните клонове на Агенцията по вписванията. В страната може да се регистрират еднолични фирми или търговски и акционерни дружества. Те могат да бъдат Еднолични търговци, Събирателни дружества, Командитни с акции или не, Акционерни дружества и Дружества с ограничена отговорност еднолична или не. Независимо дали компания е регистрирана у нас от чужденец, тя се счита за местно юридическо лице и се управлява според местните закони в страната. Капиталовото участие на чужди фирми в капитала на български фирми може да е до цели 100%.

От момента, в който една компания е регистрирана в Търговския регистър на страната, чрез вписване в Агенцията по вписванията – тя става пълноправно юридическо лице. Последователността да се учреди фирма у нас, била тя от български граждани или не, започва с оформянето на необходимата документация. Така например в едно ООД, АД, КД или пък ЕТ на първо място се проверява за свободно име в Търговския регистър, което може да бъде и запазено! При ООД се приема Учредителен акт и се взема решение за управител, както се изготвя и Дружествен договор на общо събрание на съдружниците. Следва отварянето на фирмена банкова сметка, в която се внася и капитала на дружеството, като начален. В зависимост от дейността на фирмата, може да се изиска и допълнително разрешение от орган разрешаващ тази дейност. Следва подаване на заявление за регистрация и заплащането на регистрационна такса по регистрация на фирми в България.

Процеса е сравнително лесен и опростен, но оформянето на документите и подаването им от компетентни юристи по търговско право, гарантира добрия старт на един бизнес. За разлика от ООД, при АД се изисква избор на Управителен, както и на Надзорен съвет. Записват се акциите на акционерите в корпорацията и се съставя Съвет на директорите. Началния капитал за откриване на АД (минимум 50 000 лева) у нас е доста по-голям от този за ООД (минимум 2 лева). Към посочените дружествени форми, чуждестранна инвестиция в тях може да се отбележи, като клон или търговско представителство. Това се регулира от Закона за инвестициите у нас.

Регистрация на фирми в България се последва от регистрация на БУЛСТАТ и издаването му от компетентните органи. Тъй, като добрият старт на една фирма зависи от финансовото и планиране, както и от обмислената и регистрационна форма, то ползването на правни консултации и услуги е идеалното решение за всеки бизнес.