Posted on Leave a comment

Сформиране на фирма в България за различни дейности

различни дейности

Сформиране на фирма в България се определя и от сферата на дейност, в която тази фирма ще оперира. Като цяло понятията предприятие и фирма широко се използват у нас, но главната разлика между тях е, че предприятието е стопанска единица с цел производство, докато фирмата или компанията са правното име под, което един търговец извършва дейността си. Една фирма или предприятие работи само за своя сметка, като чрез управлението на приходите и разходите се стреми да достигне до печалба. У нас може да се сформира, както частно, така и държавно, партийно, обществено и друг вид форма на предприятие или фирма.

Сформиране на фирма в България – специфика

Търговския закон разделя търговците основаващи фирми в страната на физически лица, като ЕТ и юридически, като АД или ООД например. По право дружества с характера на АД, ООД, КД и други могат да се преобразуват във форма на консорциуми и холдинги, което по своята същност е по-мащабна мрежа от няколко дружества поне. Според дейността си компаниите у нас могат да бъдат стотици. Търговския закон е сформирал специфични сфери на дейност, като промишленост, селско стопанство, финанси, транспорт, застраховане, търговия, изследователска и научна дейност и други. Всяка компания определя сферата на дейност, в която ще оперира при регистрацията си, като описва и специфичната си ниша.

Размерите на предприятие или фирма, при сформиране на фирма в България, се определят от размера на капитала, броя на работещите, броя на стоките и услугите и прочие. Тези процеси днес са доста динамични и една компания може да прерасне бързо от една по-малка форма в друга, като за това е нужна пререгистрация. Принципно микро фирмите имат персонал до 10 човека, малките до 50 ,а големите до 250 души. До голяма степен чисто икономическите причини за сформиране на фирма у нас или по света – се променят динамично. Затова местоположението, предмета на дейност и развитието на една компания се развиват по скоро на международно ниво, тясно свързано с местните бизнеси. Като цяло създаването на фирма у нас е благоприятствано, както за българския бизнес, така и за чуждестранния от квалифицираната работна ръка, от наличието на енергия и суровини, както и от добрите данъчни, икономически и банкови условия.

Сформиране на фирма в България за различни дейности е определено и от предварителното проучване на пазарната ниша, планирането на финансите и задължителната консултация с правни специалисти по търговско право. Така бизнеса ще стартира успешно и без препятствия.

Posted on Leave a comment

Сливане на компании

Сливане на компании

Когато компаниите формално се обединяват в нови корпоративни организации, това се нарича сливане или придобиване. Сливанията могат да бъдат класифицирани като хоризонтални, вертикални или конгломератни.

Хоризонтално сливане се извършва между две фирми със сходни бизнес интереси. Вертикално сливане се наблюдава, ми като една фирма купува друга фирма, която я предхожда по веригата м.м крайния потребител или която се намира назад по веригата към източниците на суровини. Конгломератно сливане се извършва между две фирми с несвързани бизнес интереси.

Решението за сливане (или придобиване) е едно инвестиционно решение и затова се прилагат обичайните принципи на капитало-инвестиционните решения; и следователно, че решението за сливане може да бъде оценено от гледна точка на правилата за нетната стойност (NPV). Целта на фирмата е да максимизира богатството на своите собственици, т.е. на акционерите на фирмата. Следователно фирмата би трябвало да осъществи сливането, ако то добавя нетен принос към богатството на акционерите.

Според принципа за добавената стойност сегашните стойности могат да бъдат добавени една към друга, така че най-общо, ако две фирми А и В се обединяват, за да сформират една нова фирма АВ, като сегашната стойност на комбинираната фирма е просто сумата от двете досегашни стойности на фирмите А и В.

Сегашната стойност на сумата на двата парични потока е равна на сумата от сегашните стойности на отделните парични потоци. Следователно, че в общия случай акционерното богатство не нараства чрез сливането на две компании; дадена политика за сливане, която е  възприета от една фирма, няма връзка с текущото богатство на акционерите.

Възможно е обаче едно сливане да предизвика положителна NPV. Чрез обединяването на две компании може да се създаде богатство, ако като резултат нараства общият паричен поток. Сливанията имат икономически смисъл, когато обединеното предприятие има по-висока пазарна стойност от сумата от пазарните стойности на двете независими предприятия. Икономическата печалба е сегашната стойност на очакваната парична изгода, произтичаща от сливането, тъй като обединяването на двете предприятия води до създаването на богатство.

Сливанията могат да предизвикат единствени по рода си икономически изгоди по различни причини. Могат да възникнат икономии от мащаба; средният разход за единица продукция намалява с увеличаване на производството. Тези икономии могат да бъдат резултат от разпределението на постоянните минуси върху по-обширен обем

продукция, от използването на общ екип за техническа и развойна дейност, както и общ маркетингов отдел, и т.н. Очевидно икономиите от мащаба са явна причина за хоризонтални сливания. Икономии от вертикална интеграция могат да възникнат, когато се извърши вертикално сливане, тъй като координацията и администрацията често биват много опростявани. Едно сливане може да доведе също до получаването от придобиваната компания на изгодата на по-висшите управленски умения, чрез които да се генерира по-голям паричен поток от съществуващия бизнес на компанията.

Може дори да стане така, че новият мениджмънт да разпродаде активите на компанията, когато пазарната стойност на придобиваната компания е по-малка от продажната стойност на нейните инвестиции. Друга възможна причина за сливания е да се уползотвори неизползваният дългов капацитет на придобиваната компания, когато нейните мениджъри не са успели да се възползват от предимството на данъчните спестявания, свързани с получаването на заем.

Сливанията имат икономически смисъл също когато  фирмите имат допълващи се ресурси и в резултат на сливането новата обединена фирма има по-голяма стойност, отколкото двете фирми, когато са разделени; по отношение на разходите за фирмите може да бъде по-ефективно да се слеят, отколкото да придобиват липсващи им съставни части (например добре развита организация на продажбите), действайки самостоятелно. Също така, ако една фирма внедрява нов продукт и желае да увеличи своите производствени съоръжения за много кратко време, тя може най-добре да

го постигне чрез сливане. Също ценна придобивка от сливането може да бъде установената на пазара търговска марка.

Posted on Leave a comment

Създаване на компания в България – стъпки и законова уредба

законова уредба

Създаване на компания в България следва определени законови правила. В последните години с оглед на добрата и стабилна икономическа обстановка в страната, много чужди инвеститори регистрират фирмите си в България. Бизнеса у нас се облага с корпоративен данък в рамките на 10%, работната ръка е компетентна, а възможностите за инвестиции в строителство, IT сектора, имотите, производството и търговията са редица. Освен това нивата на данъчното облагане на доходите на физически лица са едни от най-ниските в света.

Всяко чуждестранно физическо или юридическо лице, може да създаде компания в България или пък да участва в българска компания инвестирайки в нея. За целта трябва да се направи регистрация в Търговския регистър на новоучредена фирма, която е изцяло чуждестранна или е българска с чуждестранно участие в нея. Тази регистрация изисква попълването на заявление за регистрация и заплащането на държавна такса за учредяване на компания и нейната регистрация. Тук правните услуги на рентабилни правни кантори са много важни. Преди да се пристъпи към фактическата регистрация, правата и задълженията, които ще има едно новосъздадено и вписано юридическо лице (фирма) в Търговския регистър, трябва да бъдат разяснени на учредителите. Създаване на компания в България се определя от Търговския закон и в частност от Закона за чуждестранните инвестиции.

Важно е да се предвидят всички местни данъци, такси, облагане на доходите, форма на дружеството или форма на дялово участие в капитала му. За целта чуждестранното лице трябва да реши, дали ще инвестира във фирма у нас под формата на клон или търговски представител например. Ако иска да открие своя компания, което ще му носи редица ползи, трябва да избере правната и форма – Акционерно дружество, Дружество с ограничена отговорност и прочие. Всяка правна форма на фирма има своя специфика за учредяване, облагане, данъчно и счетоводно отчитане, както и ръководни органи – избор и съставяне. Всичко това предшества фактическата регистрация и последващото издаване на БУЛСТАТ, както и регистрацията на фирмена банкова сметка за сформирането на капитала.

Създаване на компания в България направено от адвокати и юристи с опит в дейността по фирмена регистрация е добрият избор. Така всеки чуждестранен инвеститор или българска фирма ще стартират или усвоят инвестиции подобаващо.

Posted on Leave a comment

Регистрация на фирми в България – последователност

Регистрация на фирми в България

Регистрация на фирми в България се регулира от Търговския закон в страната и се вписва в местните клонове на Агенцията по вписванията. В страната може да се регистрират еднолични фирми или търговски и акционерни дружества. Те могат да бъдат Еднолични търговци, Събирателни дружества, Командитни с акции или не, Акционерни дружества и Дружества с ограничена отговорност еднолична или не. Независимо дали компания е регистрирана у нас от чужденец, тя се счита за местно юридическо лице и се управлява според местните закони в страната. Капиталовото участие на чужди фирми в капитала на български фирми може да е до цели 100%.

От момента, в който една компания е регистрирана в Търговския регистър на страната, чрез вписване в Агенцията по вписванията – тя става пълноправно юридическо лице. Последователността да се учреди фирма у нас, била тя от български граждани или не, започва с оформянето на необходимата документация. Така например в едно ООД, АД, КД или пък ЕТ на първо място се проверява за свободно име в Търговския регистър, което може да бъде и запазено! При ООД се приема Учредителен акт и се взема решение за управител, както се изготвя и Дружествен договор на общо събрание на съдружниците. Следва отварянето на фирмена банкова сметка, в която се внася и капитала на дружеството, като начален. В зависимост от дейността на фирмата, може да се изиска и допълнително разрешение от орган разрешаващ тази дейност. Следва подаване на заявление за регистрация и заплащането на регистрационна такса по регистрация на фирми в България.

Процеса е сравнително лесен и опростен, но оформянето на документите и подаването им от компетентни юристи по търговско право, гарантира добрия старт на един бизнес. За разлика от ООД, при АД се изисква избор на Управителен, както и на Надзорен съвет. Записват се акциите на акционерите в корпорацията и се съставя Съвет на директорите. Началния капитал за откриване на АД (минимум 50 000 лева) у нас е доста по-голям от този за ООД (минимум 2 лева). Към посочените дружествени форми, чуждестранна инвестиция в тях може да се отбележи, като клон или търговско представителство. Това се регулира от Закона за инвестициите у нас.

Регистрация на фирми в България се последва от регистрация на БУЛСТАТ и издаването му от компетентните органи. Тъй, като добрият старт на една фирма зависи от финансовото и планиране, както и от обмислената и регистрационна форма, то ползването на правни консултации и услуги е идеалното решение за всеки бизнес.

Posted on Leave a comment

Разликата между спестовен влог и депозит!

Разликата между спестовен влог и депозит

Спестовен влог и депозит са двете най-разпространени и масово използвани услуги на банките за граждани. Целите и на двата вида продукти са съхранение на спестените от потребителя на банката средства с цел увеличение. Добре е да знаем обаче, кои са основните разлики между тези две опции, които ни се предоставят. Така ще направим най-удачния избор, който ще обслужва финансовите ни нужди във времето!

Основната и една от най-важните разлики между депозит и спестовен влог е срока на съхранение на парите ви от страна на банката. Обикновено депозитите са по-краткосрочни вложения в банката и те могат да бъдат направени най-малко за три месеца до няколко години. През този период фиксирана лихва оказана в договора ви с банката се начислява ежемесечно върху сумата пари, която сте внесли. Относно влоговете имате две опции за избор – срочен и безсрочен влог. При първия теглите внесените пари след изтичане на определения в договора ви срок, а при втория може да ги съхранявате в банката за неограничен период от време.

Срочните влогове много наподобяват депозитите по спестовна сметка в банката. И при двата вида услуги в повечето случай не може да се внасят и да се теглят пари по всяко време. Затова и фиксираните периоди тук са по-кратки, но пък олихвяването е по-високо! При безсрочните влогове или дългосрочните такива, като един детски спестовен влог, можете да довнасяте пари по всяко време, но опциите за изтегляне са индивидуално договорени в различните банкови институции. По правило тези влогове имат доста по-ниско олихвяване, но са по освободени от към достъпност до парите ви!

Спестовен влог и депозит под различни опции за срок, довнасяне, теглене или олихвяване се предлагат от всички банкови организации на пазара в страната. Има опции на депозити, които ви позволяват довнасянето или тегленото на предварително определена сума пари, веднъж или два пъти през срока на депозита. В зависимост от условията това може да намали лихвата по депозита, но има и варианти, в които тя се запазва. И при депозита, и при влога има фиксирана определена първоначална сума за внасяне, за да ви бъде открита спестовната сметка!

Като цяло основните разлики между спестовен влог и депозит по сметка в банката си остават срока на продължителност и олихвяването. От там нататък опциите са разнообразни и отделните банки измислят все по-атрактивни оферти, за да привлекат клиенти!

Posted on Leave a comment

Пряката зависимост между търговия, икономика и потребление

потребление

Пряката зависимост между търговия, икономика и потребление се крие именно в развитието на икономиката, благодарение на търговията и в частност потреблението, било то външно или вътрешно. Тенденцията, която се очертава в тази една зависимост, към деглобализация е свързана главно с международната търговия и отварянето на пазарите за движение на стоки, услуги и хора.

За цели 30 години в света протичаха процеси на интензивна международна търговия, които до преди 5 години течаха стандартно. Но процесите на деглобализация започнаха не с референдума в Англия, нито с избора на Америка към Тръмп за президент, а много преди това с все по-голямото свиване и централизиране на търговките международни пазари, инвестиции и имиграционни процеси.

Икономиките на страните по света се разграничиха на два вида: либерално насочени или национално насочени. Коя от двете е по-удачна не може да се каже, защото за развиващите се икономики, като че ли втория вариант изглежда по-рентабилен. Това е така, защото след, като инвеститорите главно бяха привлечени от бързия ръст в определени страни, поради глобалния пазар и свободната търговия, то днес тези инвестиции са в стагнация поради свиването на пазарите! На фона на това ръстът на брутния вътрешен продукт в страните по света расте с бързи темпове и то доста по-бързо от търговията на международно равнище.

Така икономиката основаваща се на три компонента за растежа си: износ, потребление и търговия се оказва пред двата вида избора, които вече споменахме. Пряката зависимост между търговия, икономика и потребление търсим и сега, но на ново ниво, след като износа се оказва слабо печеливша карта. Така или избираме много рисковата стратегия на страни, като Аржентина и Бразилия например за либерална икономика и привличане на инвестиции, чрез стабилен публичен финансов сектор, или избираме национално ориентирана икономика, която пък се стреми към финансова независимост от останалата част от света. Пример за такава държава е най-вече Русия.

България, като част от Европейския съюз ще избере политика обусловена от него в икономически план, но ръстът на брутния ни вътрешен продукт и лошите нива на износ в съюза, красноречиво показват индикатори за промяна в съотношението на пряката зависимост между търговия, икономика и потребление у нас, в Европа и по света, като цяло! А това определено ще наложи промени в политически и икономически план.

Posted on Leave a comment

Как да напишем казус

Има много различни примери. Има и много различни приложения на тези проучвания, от академични изследвания до бизнес точки. Съществуват приблизително четири типа казуси: илюстративни (описание на събитията), изследвания (проучване), кумулативни (сравнение на колективна информация) и критични (изследва конкретен предмет и неговите резултати от причинно-следствените връзки). След като се запознаете с различните видове и стилове на казуси и как всеки от тях се прилага към вашите цели, различните стъпки правят писането по-гладко и дават възможност за разработване и предоставяне на единичен казус. може да се използва за подкрепа на точка или илюстриране на постижения.

Метод 1 – Първи стъпки

Определете кой жанр, стил или модел на казус е най-подходящ за вашата целева аудитория. Вместо това компаниите ще избират казуси, за да покажат какво е направено за клиента; училища, учители и студенти могат да предпочетат кумулативни или критични казуси. За юридическите групи те могат да използват предварителни проучвания на казуси, за да предоставят фактически доказателства.

Задачата на казусите е да предоставят по-задълбочен анализ на ситуация или „случай“, който може да разкрие интересна информация за категория елементи. За бизнес студент може да се направи казус в дадена компания; За студент по политология, казусът може да е от значение за конкретна държава или правителство / администрация. Казусите могат да се съсредоточат върху хора, като деца, които се учат да четат например за организации и техните управленски практики или върху резултатите от прилагането на научен метод или компютърна програма. към проблема. Няма ограничение.

Определете предмета на вашия казус. След като изберете своята гледна точка, трябва да решите как ще изглежда вашето изследване и къде ще се проведе (сайтът на вашия случай). Помислете за проблемите, за които говорихте в урока, или това, което прочетохте по тази тема.

Започнете своите изследвания в библиотеката и в Интернет, за да можете да се съсредоточите върху конкретен проблем. След като проблемът бъде открит, прочетете колкото можете повече за него, независимо дали става въпрос за книги, списания, списания, вестници и т.н. Правете си бележки и не забравяйте да следите източниците си, за да можете да се обърнете към тях по-късно във вашия казус.

Потърсете публикувани казуси по същата тема или подобна тема. Говорете с учителите си, отидете в библиотеката, използвайте интернет, докато не заспите. Не бихте искали да правите изследвания, които вече са направени.

Намерете вече написаното и прочетете важни статии за вашия случай. Правейки това, може да откриете, че има проблем, който трябва да бъде решен, или може да откриете, че сте намерили интересна идея, която може да работи или да не работи във вашия казус.

Вижте примери за подобни казуси със стил и обем, за да получите представа за състава и формата.

Метод 2 – подгответе интервю

Изберете участниците, с които ще направите интервю, които да включите във вашия казус. Експерти от конкретна изследователска област или потребители, които са внедрили инструмента или услугата, които са предмет на вашето изследване, ще ви предоставят най-добра информация.

Намерете компетентни хора за интервю. Не е задължително да са на вашия сайт, но би трябвало да са или са били пряко ангажирани.

Определете дали възнамерявате да интервюирате някого или група от хора, които ще послужат като пример във вашия казус. Участниците могат да намерят полезно да се съберат в група, която да ви даде колективно мислене. Ако изследването се фокусира върху лична тема или медицински въпроси, може да е по-добре да проведете лични интервюта.

Съберете възможно най-много информация за вашите теми, за да сте сигурни, че разработвате интервюта и събития, които ще ви дадат най-полезната информация за вашето обучение.

Направете списък с въпроси за интервюто и решете как ще проведете своето изследване. Това може да стане чрез интервюта и лични групови сесии, лични интервюта или телефонни интервюта. Понякога имейлите са опция.

Когато интервюирате хора, задавайте им въпроси, които ще ви помогнат да разберете техните мнения. Пример: „Какво мислите за ситуацията? Какво можете да кажете за разработения сайт (или ситуация)? Какво смятате, че трябва да е различно? Ще трябва да задавате въпроси, които ще ви доведат до факти, които не са в статиите – свършете различна и обмислена работа.
Организирайте интервюта със специалисти в тази област (счетоводители във фирмата, клиенти и потребители, потребители на услуги и др.).

Уверете се, че всички ваши информатори са наясно какво правите. Те трябва да бъдат напълно информирани (а в някои случаи и подписани), а вашите въпроси трябва да останат уместни и да не бъдат противоречиви.

Метод 3 – Получаване на данни

Проведете интервю. Задавайте въпроси, които са еднакви или подобни на всички теми, за да сте сигурни, че получавате различни гледни точки на подобна услуга или тема.

Когато вашият въпрос изисква отговор, различен от „да“ или „не“, обикновено получавате повече информация. Това, което се опитвате да направите, е да накарате човек да ви каже всичко, което той може да знае и да мисли – дори ако не винаги знаете какво е, преди да зададете въпрос. Дръжте въпросите си отворени.

Поискайте данни и информация по теми, които може да са възможно най-подходящи, за да дадете достоверност на вашите резултати и бъдещи презентации. Клиентите ще могат да предоставят статистически данни за използването на нов инструмент или продукт, участниците ще предоставят снимки и цитати, които подчертават резултатите и могат да подкрепят случая.

Събирайте и анализирайте всички важни данни, включително документи, записи, наблюдения и факти. Организирайте всичките си данни на едно място, така че да имате по-лесен достъп до информация и информация, когато пишете пример.

Не можете да включите всичко. По този начин трябва да го разберете, да премахнете излишъка и да го организирате, така че ситуацията в уебсайта на случая да е ясна за читателите. За да направите това, първо трябва да съберете цялата информация, за да имате представа за ситуацията и да направите анализ.

Формулирайте проблема с едно или две изречения. Разглеждайки данните си, помислете как да формулирате това, което правите, в един вид теза. Какви характеристики разкриха вашите субекти?

Това ще ви позволи да се съсредоточите върху най-важната информация. Трябва да се включи известна информация, която ще получите от вашите участници, но само в периферията. Организацията на вашата информация трябва да отразява това.

Метод 4 – Напишете своята част –

Проектирайте и напишете своя казус, използвайки данни, събрани от изследвания, интервюта и анализи. Включете най-малко четири раздела в своето проучване: увод, съкращаване на информация, обясняваща обосновката на това проучване, представяне на резултатите и заключение, в което всички данни и справки трябва да бъдат ясно представени.

Въвеждането трябва да постави сцената много ясно. В детективска история престъплението се случва в самото начало, а в останалата част от историята детективът трябва да събира информация, за да я разкрие. В един случай можете да започнете, като зададете въпрос. Бихте могли да цитирате някой, когото сте интервюирали.

След като отстраните проблема, включете цялата необходима информация за конуса. Това ще бъде информацията за сайта на вашето казус, къде или кой е, кой го прави добър пример за голяма група и какво го прави специален. Включете снимки или видеоклипове, ако това може да направи работата ви по-завладяваща и персонализирана.

Когато читателят има всички знания, необходими за разбиране на проблема, предоставете вашите данни. Ако е възможно, включете потребителски оферти и данни (проценти, награди и резултати), за да добавите лично докосване и повече достоверност към случая. Опишете на читателя какво сте научили за проблема по време на интервюто на този сайт, как се е развил, какви решения вече са предложени и / или изпробвани, както и чувствата и мислите на хората, които работят или присъстват. Може да се наложи сами да направите допълнителни изчисления или изследвания, за да потвърдите твърденията си.

Последният параграф ще обгърне всички възможни решения, без да решава самия случай. Той може да направи окончателно справяне с респондентите и техните мисли за възможни решения, оставяйки на читателя възможността да даде различен отговор. Можете напълно да оставите читателя с въпрос, подтиквайки го да мисли самостоятелно. Ако вашият случай е добър, той ще има достатъчно информация, за да разбере ситуацията и да влезе в дискусия.

Добавете връзки и приложения, ако е необходимо. Както всеки друг документ, вижте източниците си. Ето защо на първо място трябва да имате надеждни източници. И ако имате информация, свързана с обучението ви, но сте я прекъснали, включете я сега.

Може да имате сложни термини, за да разберете други култури. Ако е така, включете ги в приложението или в „Забележка на инструктора“.

Добавете и премахнете. Когато работата ви приключи, ще видите, че може да се стигне до неочакван обрат. Ако е така, направете необходимите допълнения и изтривания. Може да откриете, че информацията, която намирате за подходяща, вече не е от значение. Или обратното.

Вземете своя секция за обучение по секция, но и като цяло. Всяка точка от данни трябва да бъде на мястото си и където е, и при цялата работа. Ако не можете да намерите подходящо място за нещо, поставете го в приложения.

Публикувайте и препрочетете работата си. Сега, когато вашата статия е формулирана, направете кратък преглед. Както винаги, коригирайте граматическите, правописните и пунктуационните грешки, както и следете напредъка и преходите. Всичко поставено и формулирано ли е възможно най-ефективно?

Накарайте някой да ви препрочете. Умът ви може да е станал сляп за грешките, които е видял 100 пъти. Нова двойка очи ще забележи и когато съдържанието остане отворено или объркващо.

Posted on Leave a comment

Процесът на управлението

Процесът на управлението

Първата задача на мениджърите е да се съсредоточат върху решението какво да правят. Това включва установяването на модела на изпълнение или планирането на работата, която трябва да бъде извършена. Обединяването на влиянието на външните фактори със средствата и целите на организацията (например борбата за пазари с размера на доходите), ще осигури постигането на съответните цели.

На второ място мениджърите вземат решение как да го извършат; с други думи как да организират, за да се установи желаният ред и функции и да определят своя дял за постигането на дадената цел. На този етап мениджърът трябва да се съсредоточи върху избора на хората, които ще образуват бригадите; да ги обучи да извършват съответната работа; да формира органи за управление и отговорност и финансово-отчетни отношения, като осигури и разпредели необходимите материални и финансови ресурси.

На трето място излиза грижата за директното изпълнение. Всъщност вниманието се насочва към ръководството на служителите по най-ефективния начин. На този етап, например, администраторът трябва да концентрира вниманието си върху подобряването на мотивацията на работника и сътрудничеството между групите и трябва да прецени внимателно дали неговият стил на ръководство отговаря на целите.

Четвъртата дейност, в която мениджърите се включват е оценката на извършената работа. Това е контролна функция, която за администраторът, включва оценката на извършената индивидуално или групова работа, изследване на финансовите показатели за ефективност и експедитивност и проучване на някои проблеми, които могат да се появят при координацията, разпределението на ресурсите и междуличностните отношения.

И, накрая, вниманието се съсредоточава върху необходимостта от възможни промени. Приспособяването към промените засяга всички предшестващи дейности – планове, цели, селекция на служителите и квалификация, мотивация, групово поведение и контролни системи.

Според значимостта им може да се определи кои фактори и дейности се нуждаят или не от промяна за пълно достигане на целите. Трябва да се посочи, че четирите дейности – планиране, организиране, ръководство и контрол, които определихме като функции на мениджмънта са особени дейности. Промяната само в една от тях оказва влияние на всяка от останалите управленски функции, поради което те не са самостоятелни дейности.

Posted on Leave a comment

Определянето на бюджет в едно домакинство

Определянето на бюджет в едно домакинство или семейна единица е жизненоважен фактор за доброто състояние на финансите ви. Като семейство вие имате определени приходи и съответно разходи. Когато добре разпределяте и управлявате тези две основни групи на бюджета си, следва да ви остават пари и за третата важна група – спестявания за непредвидени ситуации! Изградете си навика в края на всеки месец да правите бюджета си за следващият, така лесно ще плащате сметки, ще предвиждате семейни излизания и разходки, както и средства за децата, ако имате такива.

Вече има доста много удобни интернет програми за създаването на семеен бюджет и не е нужно да пишете на листчета, които след това изчезват някъде. Добре е да вземете под внимание, взимате ли аванси и кога са падежите на различните ви плащания. Всичко това вкарано прегледно в колоните приход и разход, спомага бързата сметка, дали остават пари настрана за непредвидени ситуации. Към разходите включете всички сметки за заеми, парно, ток, вода, покупки на дрехи и храна, такси в детски заведения и така нататък. Често приходите са сведени до заплати, наеми и помощ от родители. Добре е ако от приходите, като извадим разходите да оставаме на плюс, което за условията в страната е малко съмнително, но не и непостижимо!

Не е добре само единият възрастен член от семейството да се нагърби със задачата по определянето на бюджет. Това начинание би трябвало да се обсъжда ежемесечно от всички членове на домакинството, като се вземат предвид желанията и предпочитанията на всички в къщи и възможността им за осъществяване. Така ще приучите децата си на отговорност към финансовите средства и ще избегнете обвинения от сорта – „ ти правиш бюджета, къде отидоха парите?“.

Зад всеки ежемесечен бюджет трябва да прозира и мисълта на семейството за бъдещето. Тоест бюджета не се изгражда на база месечно оцеляване, а на база какво ще спестим за нашето бъдеще и това на децата ни. Добре е да помислите за спестовен депозит, допълнителен пенсионен фонд и спестовен влог за децата ви. Въпреки, че звучи много с добро управление на финансите е постижимо и повярвайте жизненоважно за доброто бъдеще на цялото семейство! Така, че освен, че определянето на бюджет за домакинството е много важно, то важно е и той да бъде изграден разумно и с мисълта за предстоящото.

Posted on Leave a comment

Онлайн пазаруване – мода, удобство или необходимост в 21-ви век?

Онлайн пазаруване – мода, удобство или необходимост в 21-ви век?

За какво да следим, когато пазаруваме в мрежата и какви са тенденциите?

Онлайн пазаруване – що за пазаруване е това и колко от хората по света го предпочитат вече? Едва ли има човек, който да не знае, какво е да пазаруваш онлайн или дори да не е пазарувал. В глобален мащаб онлайн пазаруването придобива все по-големи размери, но съсредоточавайки се на нашия малък български пазар – нещата не са по-различни. Днес реално погледнато голяма част от ежедневието ни преминава онлайн. Става въпрос за посещаването на социалните мрежи, за търсенето на информация в Гугъл, за сравняването на продукти и услуги, за намирането им и още куп неща. Тогава, защо не и за пазаруване? Последните изнесени данни относно онлайн пазаруването у нас сочат, че българите са похарчили над 700 милиона, при онлайн покупките си и тази тенденция плавно и сигурно расте с годините.

Онлайн пазаруване – какви са реалните тенденции и дали удобството на онлайн пазаруването не го превърна в необходимост?

Европейския съюз и комисията Евростат изнесоха наскоро данни от доклада на тема „Дигитална икономика на ЕС“. Тези данни за България сочат, че над 9% от фирмите у нас търгуват онлайн, а цели 27% от интернет потребителите пазаруват най-често онлайн. Разбира се няма да ви изненада факта, че по-голяма част от пазаруващите онлайн са на възраст от най-много до 40 години. Онлайн пазаруване най-често извършва нежния пол и то на спортни стоки, дрехи, предмети за домашния интериор и забележете на оферти за пътуване.

Тоест онлайн пазара е твърде разнообразен и предизвикателството да си закупиш нещо, което по физическата търговска мрежа го няма, вече е равно на нула. Ако искате стоки от Китай или Индонезия например – поръчвате ги онлайн, плащате и ви ги доставят. Но нещата са и доста рискови все още! При онлайн пазаруването съществува и голям риск от измама. Това най-вече може да се случи, когато сте попаднали в не реномиран онлайн магазин за стоки и услуги, но голяма част от опитните онлайн пазаруващи лесно разпознават подобни сайтове.

Средно до около двеста лева е бюджета, който българите биха похарчили, при онлайн пазаруване, като изключим разбира се покупките на бяла и черна техника за дома и офиса. Обикновено преди празници, по време на разнообразни кампании за намаления и около определени рекламни промоции – онлайн пазаруването рязко се увеличава. При подобен тип скоростно онлайн пазаруване бъдете много внимателни за офертите по намаленията. Винаги проследявайте, чрез инструментите в интернет, цените на стоките в исторически план и сравнявайте нивата им в родните и чуждестранни сайтове.

Като цяло удобствата на онлайн пазара са неоспорими. Именно възможността да пазаруваш по всяко време, от всяко място и на всяко мобилно устройство, превърнаха онлайн пазаруването от екстра в необходимост, за прекалено ангажирания съвременен човек.

Онлайн пазаруване – как предпочита да пазарува модерния човек на 21-ви век?

Онлайн пазара е пренаситен и това е факт. Конкурентите в дадени пазарни ниши онлайн са не хиляди, а милиони понякога. Въпреки това повечето онлайн потребители все още не се доверяват сляпо на рекламите в социалните медии или сайтовете. Те предпочитат да проучат нещата, да съберат коментари, мнения по форуми и отзиви на клиенти за даден продукт, услуга или онлайн магазин. Чак тогава да го посетят и евентуално да направят покупката си.

Все още проблемни ниши за онлайн купувачите си остават гаранциите за дадени уреди и стоки, както и цялостната информираност относно правата им при една онлайн покупка. Нещата, които най-често отказват един онлайн потребител да закупи дадена стока или услуга, при онлайн пазаруване са:

  • Липса на наличност по търсената от него стока;
  • Прекалено дълги срокове за приемане и доставяне на онлайн покупката;
  • Възникнали технически повреди по време на самата поръчка в сайта;
  • Неизгодни или прекалено рискови методи за плащане;

Накратко модерния човек от 21-ви век предпочита да пазарува онлайн, защото това е необходимост за него в забързаното му ежедневие. Въпреки това, все още голяма част от населението са скептично настроени към онлайн покупките, просто защото не смятат, че  е достатъчно сигурно. В тази насока за последните няколко години бяха постигнати завидни резултати, така че можете спокойно да пазарувате онлайн – стига предварително „да си направите домашното“ – както казват повечето специалисти по онлайн пазаруване в мрежата. И не забравяйте предстоят празници, така че следете офертите в мрежата и умната!